Системна психотерапия Весела Капитанска

21/10/2019

Една гледна точка за съвременното семейство и темата за насилието в предаването "Нашият ден" по радио "Христо Ботев".

Кога насилието се превръща в норма на поведение във и извън семейството. В студиото на "Нашият ден" гостуват Весела Капитанска, семеен терапевт, Панайот Рандев, учи....

01/05/2019

01/05/2019

Какво представлява терапия на двойката
Здравейте,
Всеки от нас, от самото си раждане, започва да се свързва с някого: с тази, която го е родила, с този, от когото започва грижата, с някого, който го отглежда или с някоя друга ключова фигура. Свързването е процес, който протича бавно, докато не се създаде връзка на доверие. При появата на страхове, тревожности и несигурност, детето се обръща към този възрастен, за да получи успокоение. Когато този възрастен обаче отсъства, детето остава само със своите преживявания. Те с времето се „затъпкват“ надълбоко и идва някога времето, в което „избухват“ от несъзнаваното с голяма сила.
Моделът на свързване се възпроизвежда в повечето взаимоотношения. Децата се учат на различни отговори спрямо хората около себе си. Наистина експериментират, преживявайки различни чувства. Отношението с другите продължава с растежа на детето, минаващо през юношеството и достигащо до етапа на младия възрастен. Младите възрастни се свързват чрез идеята за формиране на трайно семейство.
Двама души се намират. Стават близки. Споделят. Правят нещата заедно. Харесват някои качества у другия, а други – не. Образуват семейство. Желанието на двамата е да са завинаги заедно. Никой не прави сериозна връзка с идеята, че някога тя ще се разпадне.
С времето двойката преминава през различни етапи: образуване на една цялостност, пазене на своите граници, формиране на правила, напасване на вярвания и истории. Тя следва своята динамика, но в нейното развитие започват да се появяват различни кризи. Кризата е преход от един етап към друг. За преодоляването й са необходими съответните ресурси на двойката. Когато една двойка не успее да премине прехода без сътресения, се появяват и конфликтите.
Двойката се опитва сама да се справи с проблема. Не винаги, обаче, успява. След много и различни опити за преодоляване на кризата, двамата се обръщат към специалист. На терапия може да дойде само единият от партньорите, но системната терапия работи с факта, че промяната на един член на семейството, води до промяна на цялата семейна система.
Нуждата от терапия може да обхване: криза в съвместяването един към друг; криза при отделянето от рожденото семейство; криза при преместване в нов дом или в друг град; криза при поемане на нови отговорности; криза при раждането на дете; криза при поставянето на отделни граници от тези в рожденото семейство; криза при появата на второ дете; криза при приемането на различните вярвания и предразсъдъци; криза на двойка с юноша; криза при загуба; криза при развод; криза при влизането на нов член на семейството; криза при изневяра, криза, когато двойката отново остане сама, криза при домашно насилие.
Терапията на двойката е едно внимателно, откровено и емпатично пътуване, където терапевтът помага всички заедно да формират едно терапевтично поле, което да е сигурно за промяна. Терапевтът слуша внимателно гледните точки на двамата по повод конфликта. Той участва със своя опит, своите чувства и преживявания и помага на двойката да открие различието, което ще внесе промяна. Тогава двойката може да види нови изходи и решения, които биват по-трудни или по-лесни. Но в сесиите не се прибързва. Терапевтът се движи с темпото на клиентите, за да може новият модел на взаимоотношения да се случи по-ефективно. Двойката се подкрепя от терапевта в нейните усилия да пренапише своята история, така че хем да й допадне, хем да е различна от старата. Промяната се случва между сесиите, когато двойката експериментира с новите поведения, възгледи и отношения. Един нов модел се затвърждава, докато не се превърне в част от живота на двойката. С тези нови изпробвани отношения партньорите създават нова семейна история, която продължават да надграждат.
Винаги е добре да се знае, че семейната система, включваща и разширеното семейство, се опитва да се върне в първоначалното състояние, където е било „комфортно“ дълго време. Затова промените не се случват веднага и лесно, но когато двойката е решена да „порасне“, следва новия си път.
Винаги будят възхищение тези двойки, които решават да ползват услугите на семейните психотерапевти, тъй като това говори за тяхната зрялост да предизвикат стария модел на взаимоотношения и да тръгнат по новия.

24/04/2019

Какво представлява семейната сесия?
Здравейте, много от вас, които търсят психотерапевтична помощ за широкия спектър от взаимоотношения, се питат как се случва семейната терапия и как протича една семейна сесия. Сега ще се опитам да ви представя систематизирано този процес.
В България все повече психотерапията набира сила и популярност. От преди около 20 години, беше срамно да се обърнеш към психотерапевт или да споделиш с близки, че си „ходил на психолог“. Сега вече психотерапевтите се търсят явно. Някой препоръчва специалист, от когото са доволни. Близките търсят подкрепа отвън за трудната семейна ситуация. В днешно време хората могат да се насочат към терапевти от различни психотерапевтични школи. Могат да получат информация за тях от Фейсбук. Могат да сравнят подходите и техниките, които терапевтите използват. Накрая могат да направят своя избор и да се спрат на най-подходящия за тях. Хората все по-често осъзнават, че не винаги могат да излязат от затруднението си сами и взимат решението да се обърнат към специалист.
Системната фамилна терапия, чиято история не е твърде дълга, фокусира наблюденията си, изследванията си и акцента си върху семейните отношения. Съществуващият симптом (поведение, неприемливи модели на поведение, трудно напасване на нов член за семейството, предавания на вярвания и сценарии в поколенията, комуникация, конфликти между партньори и родители/деца, болести, загуби, осиновяване, хранителни разстройства, трудно майчинство, хомос**суални проблеми и др.) не се приписва на носителя на симптома, а на следствието на циркулярните взаимоотношения между членовете на семейството(в това число и разширеното). С индивид се работи системно, като се взима предвид, че той носи в ума си историята, сценариите и отношенията в сегашното и разширеното семейство.
Семейният терапевт работи със сегашното/разширеното семейство, с част от него или с индивида, носител на симптома.
Как системната фамилна терапия се случва и какво представлява една семейна сесия?
Семейната сесия включва няколко последователности, които са важни за започване на терапевтична работа.
• Телефонно свързване. Първата „среща“ на клиента с терапевта се случва по телефона. Тогава и двамата получават информация един за друг. Тогава започва и свързването им чрез гласа, чрез начина, по който и двамата комуникират, чрез начина на реагиране, чрез отговаряне (или не) на очакванията, с които и двамата имат. Договаря се първата среща, на която и двамата идват със своите представи, фантазии и предположения.

• Първа сесия. През тази сесия клиентът/семейството и терапевтът се виждат за първи път. В системната фамилна терапия препращащият може да бъде поканен, за да сподели намеренията и идеите си относно притесненията му за семейството и идеята защо фамилната терапия може да бъде полезна. Той може да бъде както член на семейството, така и външен за него.
Препращащият споделя чувствата, които изпитва, бидейки загрижен за семейството. Ние разбираме и как се чувстват клиентите, препратени от „някого„ за промяна. Ние смятаме, че семейството има ресурс за справяне, затова и го насърчаваме да се включи в тази промяна.

Терапевтът започва бавно да очертава картината на взаимоотношенията между хората. Той изгражда своята хипотеза, която впоследствие може да бъде потвърдена или отхвърлена. Споделената информацията дава възможност на терапевта да се запознае с историята на клиента/семейството и да чуе заявката, с която клиентът/семейството идва. Често се случва, когато под първоначална заявка стои вторична, като до нея може да се стигне след определено време, когато доверието е постигнато. Терапевтът е емпатичен, изслушващ, отговарящ на въпросите и на тревогите на семейството, даващ кураж и подкрепа.
Понякога клиентът и точно този терапевт не могат да се свържат един с друг. Тогава терапевтът препраща семейството на свой колега или се консултира със своя супервизор.

• Последващи сесии. Постепенно терапевтичният процес се разгръща и в него се случват няколко неща: терапевтичната връзка, описанието на отношенията, споделянето на вярванията и убежденията, очертаването на различните модели на поведение, отместване на гледната точка, виждането на различията, намирането на смисъл в поведенията и осъществяването на промяна, до където тя е възможна.

• Терапията приключва в чистия й вариант, когато заявката бъде изпълнена. Често може да се постави нова заявка, с която да се продължи да се работи. Не трябва да ни убягва фактът, че заявките, колкото и различни да изглеждат, имат взаимосвързващ елемент, тъй като от където и да се започнем разглеждането на отношенията, те винаги имат кръгов характер.

• Подход. Терапевтът изследва отношенията в семейството, като предлага серия подходящи въпроси и предположения, чрез които се внася различие в гледната точка на всеки един относно „проблема“.

Терапевтът участва със своята личност и роля в терапевтичната система, тъй като той не е просто пасивен наблюдател, а внася своите емоции, фантазии, телесни реакции, идеи, конфронтации в терапевтичното поле.
Системната фамилна терапия има множество варианти за подобряване на взаимоотношенията в семейството. Чрез нея семейните членове разкриват своя скрит потенциал и започват да виждат и да използват изходите от затлачената ситуация.

Системната фамилна терапия в днешно време е един постмодерен подход, който позволява да се изследват всички видове комуникация, вярвания, модели на взаимоотношения, които са застинали на определен етап от живота на семейството и които чакат да бъдат видени и променени.

17/05/2018

Мъжът и жената обичат различно - продължение

Здравейте отново!
Днес ще видите продължението по темата от вторник, когато разгледахме как жената изживява любовта си към мъжа.
По-надолу ще прочетете и мъжката гледна точка, а след това можем да коментираме вашите наблюдения.

В любовта на мъжа има елемент на въображение, който боготвори своята възлюбена като принцеса, а при влюбеността на жената може да има аспекти на желание, но най-общо би могло да с каже, че мъжката любов се характеризира с копнеж или желание. Жената живее с въображаемата картина на това, в което тя мисли, че мъжът ще се превърне един ден. Днес това е наистина нещо, което жените преживяват с голяма доза страдание: фактът, че днес мъжът е такъв, какъвто без съмнение не е толкова за обичане. Жените обикновено не са доволни от това, което са мъжете в момента. Много от тях искат да ускорят мъжкото развитие; на най-примитивно ниво това е жената, която подтиква своя мъж да напредва в кариерата си.
Когато възникнат проблеми във връзката, често се случва жената да укорява мъжа, че той е същият, какъвто винаги е бил и въобще не се е променил, докато повечето мъже се оплакват, че жените им сега са напълно различни отколкото по времето, когато са се оженили. Повечето от тях биха искали да се върне малкото, покорно, красиво момиче от старите времена, а жените биха искали техните мъже най-сетне да сложат действията си в ред и да пораснат.

15/05/2018

Мъжът и жената обичат различно

Скъпи приятели, темата, която ще презентирам накратко, е вечна - как обичат мъжът и жената.
В практиката ми много често различията излизат наяве и много от партньорите се обвиняват в това. Те не се чуват и разбират, и често се чудя как за една и съща ситуация обясненията на двамата никак не си съвпадат.
Ще се радвам да изразите вашето мнение и да споделите как вие виждате любовта между двамата партньори.
А можете да получите и консултация от мен по въпросите на вашите взаимоотношения.
Любовта на жената е много различна от любовта на мъжа. При жената любовта произтича от въображението и е свързана със създаването на образи. Тя не обича мъжа такъв какъвто е в неговия обикновен, банален живот и мъжът не е точно този обект, в който една жена със здраво въображение би се влюбила. В женската любов жената втъква идеала, а мъжът обича желаейки. Неговата любов винаги е оцветена с желание. Радикалната разлика между мъжката и женската любов е, че женската е напоена с въображение, а мъжката с желание. Така те могат да образуват нещо, което се хармонизира в живота.

Следва продължение...

09/05/2018

Скъпи приятели,

В тази спокойна и приятна обстановка работя и провеждам своята частна практика. Държа всички, които идват в моя офис, да се чувстват предразположени към работа и решаване на личните проблеми и притеснения.

Точният адрес е:
Гр. София, ул. Яков Крайков #3

Работя от понеделник до петък, графикът е съобразен с моята заетост и свободното време на клиентите!

Поздрави!
Весела Капитанска

08/05/2018

Здравейте, скъпи приятели,

Сигурна съм, че повечето от вас имат въпроси, които ги тревожат и искат да намерят отговор. Ще се радвам да споделите тема, която ви интригува или да зададете своите въпроси на лично съобщение, а аз ще се опитам да ви бъда полезна и да ви помогна!

Хубав ден!
Поздрави
Весела

04/05/2018

Въпроси към себе си

Здравейте отново!
В последният ден от седмицата ще продължим темата за промените в живота ни, които пораждат "Въпроси към себе си". Те се появяват независимо от възрастта, постиженията и професията ни. Обикновено идват неочаквано, а невъзможността да си отговорим ни прави тревожни и объркани. Усещаме, че трябва веднага да вземем решение, но тази мисъл ни блокира още повече, заради неспособността да го направим.
Вижте останалите два примера.

3. „Наскоро си купих собствен имот, но това ме докара до тежка депресия – тук, самотна , още неомъжена, а съм на четиредесет и две. Не така трябваше да се развие животът ми. Трябваше да съм заедно с мъжа на мечтите си, да имаме деца. Как стигнах до тук?“

4. „Отстрани погледнато, аз имам идеален брак. Имам красив, преуспял съпруг и две страхотни деца. Но в душата ми тежи една ужасна тайна – вече две години със съпруга ми не сме правили с**с. Някак неусетно страстта между нас се стопи. Живеем си кротко като двама възпитани безбрачни съквартиранти. Още съм млада и не искам да оставам без с**суален живот. Как стигнах до тук?“

Отговор винаги има, дори и той да изглежда невъзможен.

Тези и други въпроси можем да обсъдим на индивидуална среща, на която ще потърсим Вашите изгубени отговори.

02/05/2018

Въпроси към себе си

Здравейте, скъпи приятели!

Понякога в живота ни ясно начертаният път, по който вървим уверено, получава неочаквани разклонения. Тези разклонения ни карат да се чувстваме дискомфортно, защото решението да се отклоним от познатите ежедневни стъпки води до дисбаланс в мислите и усещанията ни. Пораждат се въпроси "Защо сега?", "Защо се случва на мен?", "Нали всичко беше наред, какво се обърка?".
Задавайки ги към себе си, отговорът обикновено никога не идва, когато най-много имаме нужда от него. Усещането, че можем да се справим сами намалява, а чувството за безпомощност и безизходност залива съзнанието ни.

Ще дам няколко примера за така наречните "Въпроси към себе си", които бихме могли да обсъдим заедно и да намерим истинските отговори, които се коренят дълбоко в нас.

1. „Преди месец моят съпруг каза, че иска да се разведем. Край след 20 години брак. Не мога да повярвам, че ще го загубя, че семейството ни ще се разпадне. Къщата, приятелите, всичко, което сме градили заедно, изведнъж ще изчезне. Вбесявам се от мисълта, че този човек разби мечтата на живота ми. Точно на мен ли трябваше да ми се случи? Как стигнах до тук?“

2. „Дълго време ми беше ужасно неприятно да ходя на работа, но накрая реших да погледна истината: сломена съм, защото работата, с която си изкарвам хляба, ми е станала противна. Недоумявам как се е случило…учих години наред, за да бъда лекар, имах толкова успешна професионална кариера, разбирам си от работата. Но вече не искам да я върша. Чувствам се много уплашена…на петдесет и шест съм, с две деца, вече студенти, няма как да започна всичко отначало. Как стигнах до тук?“

Ако и Вие се познавате в тези примери, можем да направим индивидуална среща, в която да подредим тревожните мисли и да направим пътят Ви отново ясен.
Следва продължение...

26/04/2018

Призрачните партньори
Част 2

Обикновено децата остават единствената сближаваща връзка. Случва се партньорите от брак, лишен от интимност, да пренасочат несъзнателно към децата си своята потребност от чувствени емоции, особено ако децата са в предпубертетна възраст и у тях все още има желание за близост с родителите. Децата започват да дават онези положителни емоции, които те двамата вече не си разменят.
Топлите отношения с нашите деца са нещо изключително важно в тяхното развитие. Проблемът идва, когато родителят се отдаде на близостта на своя син или дъщеря за сметка на близостта със своя партньор. Подобен модел на поведение води до сложни, мъчителни и често необратими последствия.
• Такава силна привързаност към детето може да породи скрита ревност у съпруга или съпругата
• Възможно е децата да привикнат да бъдат в центъра на внимание и несъзнателно да се превърнат в заместващ образ на партньор
• Възможно е родителят да вледени поведението си в рамките на безусловната любов. Това ще го направи още по-негоден за зряла интимна близост със своя партньор.

Искате ли вашите деца да заемат правилната позиция в семейните отношения и вие самите да бъдете част от балансирана комуникация - свържете се с мен и заедно ще направим нещата възможни.

24/04/2018

Призрачните партньори
Част 1

Ще засегнем въпроса за един тип взаимоотношения, които не се срещат рядко, но повечето хора като че ли не ги разпознават.
Призрачните партньори са тези, които в своя съвместен живот не контактуват често, нямат никаква близост и при все, че живеят заедно, между тях лежат почти непреодолими прегради. Партньорите поддържат общото си физическо присъствие, но душите им са изключени за живота. Едновременно са там и ги няма. Жадни са за чувства, но са изпълнени с ледена безчувственост. Досущ като призраци.
Да живееш с призрачен любим е най-тежката самота. Говориш, но човекът срещу теб - не чува. Протягаш ръка, но ти отвръщат с безразличие. Изразяваш нежни чувства, но те минават като през нещо безплътно. Тръгваш да хванеш това, което стои пред теб, но се оказва, че няма какво и кого да докоснеш.
В някои случаи призрачен любим е само единият партньор, а другият се мъчи да улови призрака и да го върне към живот. Това е едно крайно тежко и потискащо преследване.
Когато сме в ролята на ловец, ние сме постоянно отблъсквани от апатията и бездушието на партньора. Неговата студенина изглежда непристъпна. Възможно е да се почувстваме безкрайно объркани, особено ако партньорът с призрачен образ е добър баща, прекрасна майка, грижовен мъж или добродушен човек.
„Какво като нямаме интимни контакти и чувствата в брака ни се изгубиха“ – си казвате вие.
Загърбим ли риданията на своята душа, потиснем ли жаждата за интимност, не след дълго и ние самите се превръщаме в призрачни партньори.
Когато двама партньори дълго време приемат липсата на душевна близост в отношенията си, те заживяват с негласното споразумение да бъдат призрачна двойка.
Ядрото на подобни връзки са не любовните чувства, а материалните съображения.
Тези хора създават впечатление като за близки непознати. Сякаш са прекъснати емоционалните жички, които са ги свързвали. Всеки от двамата е в свой собствен свят.
За да промените призрачните отношения в реалистични, можете да използвате опита ми като специалист в семейните отношения.