29/05/2026
Евгени. Колегата ♥️
Казвам се Евген Котков и съм дизайнер, моден фотограф и илюстратор. Украинец съм и съм на 19 години. Определям се като човек на модата, изкуството и творчеството. Посетил съм 20 държави и говоря 5 езика. Участвал съм в различни изложби и проекти. И накъдето и да ме е отвеждал животът, винаги съм вървял напред, сменяйки сфери и планове, но оставайки честен и верен на себе си.
Майка ми беше певица, поетеса и писателка и без съмнение ме възпита в творческа среда. На тригодишна възраст за първи път получих малък фотоапарат и снимах с него всичко, което виждах. След това започнах да посещавам детски театрални и художествени школи, а в четвърти клас започнах да пиша стихове. Те често печелеха различни конкурси, а едно от тях зае първо място в местното детско списание „Кузя“, където беше публикувано на първата страница на броя, отпечатан в цялата страна.
Премествахме се много често - почти на всеки два месеца. Това можеха да бъдат различни квартали, градове, а понякога дори и държави, но в крайна сметка с майка ми винаги се връщахме в Одеса.
Малко по-късно започнах да се занимавам с пеене и да свиря на цигулка. Участвах в музикални концерти и театрални представления. Нашият колектив винаги печелеше първи места. Паралелно с това започнах да работя още на 14 години. Освен това сам изработвах креативни ръчно направени картички с множество детайли и ги продавах на детски базари. Създадох блог, в който дори събрах малка аудитория и имах скромен доход за джобни разходи.
Така и живеех - занимавайки се с всичко едновременно. Не бях от хората, които могат да изберат едно нещо и затова правят всичко. Бях от хората, които избраха всичко.
Така протичаше ежедневието ми, докато един ден не беше прекъснато от войната. В онази сутрин трябваше да пътувам до друг град по работа, а след това да отида на театрални репетиции. През последните години учех дистанционно. Но започна войната - взривове, новини, обаждания от приятели, земята и сградите се тресяха.
Събрах огромна чанта, почти метър и половина дълга, въпреки че още не знаех накъде ще трябва да тръгна. Попитах най-добрия си приятел дали може да ме приеме в дома си, в едно малко украинско градче на границата с Молдова, за да изчакам там, но семейството му отказа да поеме такава отговорност.
Тогава майка ми, която беше в командировка в София, ми предложи да отида при нея. За да платя автобуса обаче, ми трябваха пари в брой. Пред всички банкомати имаше безкрайни опашки и парите свършваха, преди редът да стигне до мен. Всичко това беше съпроводено от трусовете на взривовете.
За щастие местният магазин „Силпо“ започна акция, при която при покупка над определена сума можеше директно на касата да изтеглиш пари от картата си. Аз, разбира се, се възползвах от това предложение. Взех чантата си, в която едва успях да побера само част от живота си, и тръгнах към Варна.
Два дни път, постоянни проверки. Майка ми едва успя да ми изпрати нотариално заверен документ за съгласие да премина границата. Не искаха да ѝ го издадат, защото не говореше български, но за щастие там имаше един украинец, който знаеше езика и ѝ помогна.
Така се озовах в България, без да знам нищо за нея. Без да знам езика. Загубил всичко, което имах. Оставил всички свои приятели и познати.
Започнах да уча езика и постъпих в училище „Николай Райнов“ със специалност „Компютърна графика“. Рисувах и изучавах графичен дизайн. Постепенно успехите ми се възобновиха и тук - мои комикси, илюстрации и картини участваха в различни изложби. Част от тях бяха организирани от училището, а за други бях поканен от различни организатори.
Станах дизайнер на Erasmus+ проект за младежи в Украйна към културен хъб, създавайки цялостната визуална идентичност на проекта. Започнах да пътувам и в края на десети клас преоткрих фотографията - приятелят на майка ми ми беше подарил своя фотоапарат, а в училище имахме и практика по фотография.
Неочаквано започна да ми се получава изключително добре - комплименти, изложби, признание. Няколко мои снимки все още висят в училището, въпреки че вече съм го завършил, и ще останат там.
Паралелно с това дистанционно завърших и украинското училище, а година по-късно защитих дипломната си работа и държавните изпити с отличен 6, завършвайки и българското си образование. За дипломния си проект създадох двуминутна анимация, в която привлякох български диктор и българска композиторка.
Взех една година почивка между училището и университета, за да осмисля всичко и да намеря себе си, като същевременно продължавах да се занимавам с изкуство. Тогава дизайнът на моя коледна картичка беше отпечатан от Червения кръст като част от благотворителна инициатива, а всички приходи от продажбите отиваха за хора в нужда.
През този период все повече се развивах и във фотографията. Участвах в изложби, получих няколко отличия и започнах редовно да правя творчески фотосесии. Когато обаче се опитах да премина към стандартна комерсиална работа, почти прегорях, защото имах чувството, че вървя срещу себе си.
Точно тогава ме откри Рубен, собственикът на Elephant, и ми предложи да оглавя бутика му за премиум ароматни свещи Paddywax. Пространството събира много творчески хора и ми даде възможност не само да работя, но и да реализирам собствени фотографски проекти, защото пространството се използва и за фотосесии, и подкасти. Именно там се запознах с много интересни хора и се включих в нови творчески инициативи, сред които и работата ми по рекламния дизайн на документалния филм „Облечени в музика“, посветен на 65-годишнината на Детския хор на БНР.
Междувременно все повече се увличах по модата. Това, което започна като желание просто да се обличам стилно, постепенно се превърна в истинска страст. Разбрах, че искам да се насоча към модната фотография и да се потопя в света на модата много по-сериозно.
Днес правя модни фотосесии, участвам в кастинги за моделски агенции, а понякога и за филми и сериали, защото в мен все още живее актьорската страст. Продължавам да посещавам уроци по вокално пеене, мечтая някой ден да издам собствена книга и не спирам да търся нови начини да се развивам.
Защото аз не избирам. Забелязвам какво ми се получава най-добре и развивам именно него още повече.
Паралелно с това пътувам - 17 от държавите съм посетил със собствени изкарани пари, докато вече живеех в България. Обиколил съм и почти цяла България, посещавайки десетки градове, множество села, паметници на културното наследство и природни резервати.
Затова и до днес оставам мултифункционален човек с множество творчески умения. Но вече съм се научил да поставям приоритети, а днес това са модата и фотографията.
Ще продължа по същия начин, за да чуете името ми още много пъти.
