05/10/2026
https://www.facebook.com/share/p/1EVozRUkLk/
Нобелова награда
Карл Дайсерот – носител на тазгодишната награда за медицина – превърна протеина каналородопсин в управляван от светлина превключвател за нервни клетки.
През 90-те години, когато Карл Дайсерот започва да учи медицина, той обмисля да стане неврохирург, но част от обучението му преминава в психиатрична клиника. Там той е силно впечатлен от страданието на пациентите и нуждата им от помощ. Същевременно започва да се пита как е възможно мозъкът да функционира толкова различно при отделните хора. Защо за хората с депресия е толкова трудно да изпитат радост? Какво причинява аутизма или шизофренните налудности?
Паралелно с медицинското си образование той защитава докторска степен по невронауки. В лабораторията използва тънки срези от мозък, които изследва в петриеви панички. Проучванията му носят важни открития, но той осъзнава, че за да разбере болестите, с които се сблъсква в клиниката, трябва да изучи как функционират нервните клетки в жив мозък.
Когато Дайсерот създава собствена изследователска група, те започват да търсят протеин, който биха могли да използват за предизвикване на електрически импулси в нервните клетки. Те изпробват множество кандидати и когато Дайсерот научава за откриването на каналородопсин-2, пише на своя колега и съносител на наградата Георг Нагел с молба за достъп до ДНК, кодираща този протеин.
Когато ДНК пристига в лабораторията на Дайсерот, той я въвежда в нервни клетки от плъх, култивирани в петриеви панички. Притеснява се, че чуждият ген може да повлияе неблагоприятно на чувствителните нервни клетки, но те започват да произвеждат каналородопсин-2 без видими проблеми. Когато изследователската група излага нервните клетки на синя светлина, те реагират незабавно. Светлината предизвиква нервен сигнал, който може да се предаде на други нервни клетки.
През 2005 г. изследователската група на Дайсерот публикува своето откритие. Те са постигнали решителен етап, макар Дайсерот да осъзнава, че предстои дълъг път до крайната цел: възможността да се управлява активността на нервните клетки в живи животни.
© Нобелов комитет по физиология или медицина. Илюстрация: Матиас Карлен
Каналородопсинът (Channelrhodopsin) е светлинно-управляван йонен канал (специфичен трансмембранен протеин), открит първоначално в едноклетъчни зелени водорасли (Chlamydomonas reinhardtii), където служи като фоторецептор за регулиране на движението им към светлината (фототаксис). Откриването и внедряването на този протеин в неврологията полага основите на оптогенетиката – революционна технология, за която учените Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел получават Нобеловата награда за медицина и физиология през 2026 г.
nobelprize
Instagram
