02/09/2026
„Не очаквахме точно тя да напусне.“ Преди време чух това от работодател за една дама, с която той работеше от години.
Познавам и нея. И интересното беше, че бях чувала историята и от другата страна.
За работодателя напускането беше изненадващо.
Добър професионалист. От години в компанията. Познава бизнеса и клиентите, на нея може да се разчита. Не е конфликтна, не се оплаква непрекъснато, не поставя ултиматуми.
От другата страна обаче проблемът не беше възникнал вчера.
Имало е разговори за натоварването. За развитието. За неща, които според нея не са били оценени достатъчно. За решения, които е очаквала, но не са се случили. В един момент просто е спряла да говори за тях. И когато получила друго предложение, решението вече не е било толкова трудно.
Никой от двамата не ми разказа история за „лош работодател“ или „неблагодарен служител“. Точно обратното. Работодателят искрено е смятал, че отношенията са добри. Служителят искрено е смятал, че достатъчно пъти е показал какво не е наред. И може би точно това е най-интересното в тази история.
Едните мислят, че са казали. Другите, че са чули. А понякога между двете има огромно разстояние.
Разговорът „Какво можем да направим, за да останеш?“ обикновено започва след предизвестието, но тогава често вече е късно. Какво би станало, ако този разговор се проведе шест месеца по-рано? Не всеки добър служител може и трябва да бъде задържан. Понякога е дошло време за следващата стъпка и това е нормално. Но част от напусканията вероятно могат да бъдат предотвратени и непременно с повече пари.
Понякога причината е натрупано усещане за несправедливост. Липса на признание. Натоварване. Отношения с ръководител. Разминаване в очакванията. Или просто разговори, които и двете страни са убедени, че са провели, но всъщност не са.
Точно тук медиацията и медиаторските техники имат място и извън класическия конфликт. Не когато служителят вече е напуснал, а когато и двете страни все още искат да работят заедно, но са започнали да се разминават в това, което казват, чуват и очакват една от друга.
Според вас кога един добър служител всъщност напуска – в деня, в който подаде предизвестието, или много по-рано?