25/07/2018
Л. Виготски описва седем характеристики на кризата на 3-годишната възраст (Выготский, 2000):
негативизъм, който се проявява в това, че детето реагира негативно не на самото действие, което то отказва да изпълни, а на изискването или искането на възрастния. Тази реакция не е насочена към съдържанието на действието, а към самото предложение отправено от възрастния. Негативизмът е избирателен, тъй като детето игнорира искането на един член от семейството или една учителка в детската градина, а с другите е послушно. Главният мотив на действие е да се извърши нещо точно противоположно на това което е казано от възрастния. Негативизмът е кризисно явление, което трябва да изчезне с времето. Но самият факт, че детето на три годишна възраст има възможност да действа не под влияние на всяко случайно възникнало желание и действие на възрастния, е сложен и стабилен мотив, който е важно постижение в неговото развитие;
инат, който се изразява в това, че детето настоява за нещо не защото много силно го иска, а защото то му трябва. Мотив за силния инат се явява приетото от детето самостоятелно решение – „Така казах!”, „Така искам!”, т.е. мнението му трябва да се зачита от възрастните;
упоритост, която е насочена срещу нормите на възпитание на детето, и съществуващия му начин на живот. Тя се изразява в своеобразното детско недоволство, противоречиви искания и изисквания към възрастния, проявяващи се в стремежа на детето да се отстояват собствените желания;
своеволие и своенравие показващи желанието на детето за самостоятелност и независимост. То иска да прави всичко само и проявява нетърпимост по отношение на опеката на възрастния отказвайки помощта му;
протест-бунт - при някои деца конфликтите с родителите зачестяват, като в тези случай в поведението на детето се отразяват редица индивидуални прояви на протестиращия му характер. Поведението на детето придобива чертите на протест, сякаш то се намира в състояние на война с обкръжаващите го и е в постоянни конфликти с тях.
обезценяване не само на изискванията на възрастните, но и на това което е било привично и интересно за детето в ранната детска възраст. Тригодишните деца могат да се научат да ругаят (обезценявайки старите правила на поведение), да изхвърлят или дори да чупят любимите си играчки, предложени в неподходящо време (обезценяване на старата привързаност към вещите) и т.н.;
последният симптом на кризата е двойствен. В семействата с едно дете може да се прояви деспотизъм от страна на детето, който се изразява във властване над околните възрастни и диктуване на собствените правила. Ако в семейството има няколко деца, вместо деспотизма обикновено възниква ревността, която е същата тенденция за власт изразена под формата на ревниво, нетърпимо отношение към другите деца, които нямат почти никакви права в семейството.
Всички тези симптоми съставляват първичната симптоматична картина на кризата на три годишната възраст.
Към другите вторични проявления на кризата се отнасят – завишената потребност на детето от оценката на възрастния (дори и използването на фантазиите от детето с цел по-висока оценка от възрастния); демонстративен израз на чувствата; избягване на наказанията чрез фантазните образи и емпатия; остро преживяване на неуспеха в дейността; преживяване на радост на несъществуващи постижения; хитрост и находчивост и т.н. (Эльконин, 2001).
хон. ас. д-р Ваня Господинова Христова
