InDAVOR

29/03/2024

20/11/2023

Прегаряме ли?

🧨 Кои са симпотимите на синдрома на професионално прегаряне, по-познат като "бърнаут"?

ℹ️ Кои са причините, които го предпоставят?

И, какво можем да направим, за да пазим пламъка си, без да прегаряме? 🔥

Повече за всичко това - във видеото.

Благодарим на изключителната Светлозара Лазарова за поканата, отношението и възможността да бъдем полезни. 🙏

Благодарим и на Temenuzhka Dragomirova за смелостта открито да ни сподели неината история, последствията и предизвикателствата, свързани с прегарянето. 🙏

#бърнаут #емоции #бизнес

Георги Колев
Nadia Di
Преди обед
BTV Media Group

Гости по темата са психологът и кариерен консултант Надя Димитрова и Георги Колев, бизнес консултант

16/06/2023

Каква е ползата от изграждането на едно особено умение – това да извикваме и стратегически да използваме емоционалното състояние в бизнес среда?

Какви резултати би имало то за екипа и организацията като цяло?

Не умение, с което да решим всички проблеми… това е наивно.

По-скоро, умението да сме в състояние, което ни позволява да използваме оптимално всички наши знания, способности, цялата палитра от компетенции, именно когато са необходими.

В проучване на Flow Genome Project търсят отговорът именно на този въпрос. Ето и резултатите. След 6 седмична програма на трениране състояние на по-високи нива на физиологична кохерентност – или синхронизиране между ритъма на сърцето и трептенето на мозъчните вълни:

Лидерски екипи на DARPA, McKinsey и US NAVY SPEC OPS Community постигат повишаване на когнитивните функции при действие в трудни ситуации не с 20% или 50%, или дори 100%... а минимум 200% и дори 400 – 500%!
Те го наричат състояние на „Ресурсност“ – т.е. такова, което позволява по-пълен достъп до когнитивните ни ресурси. Особено в трудни ситуации.

И, да, именно него ще тренираме, чрез преживяване.

А защо правим, това което правим? В скромната (почти) половина от съзнателния ни живот?

Да, разбирането за важността на емоциите в нашия професионален живот е важна.

Да, ясно измерима и повече от валидна е и ролята им и в бизнес контекст.

Освен обаче да ги осъзнаваме е важно и друго.

Може би да им вдъхнем смисъл. Да, смисъл - значението, което даваме на ситуацията, клиента, шефа, екипа, продукта, организацията. По човешки начин.

Дали вграждането на по-високо усещане за смисъл в това, което правим няма да повлияе на начина, по който го правим? И дали ако то е истинско за нас ще ни е необходимо външно „мотивиране“ и контрол?

Или ще бъдем притегляни от неговото вдъхновение?

А, какво би станало ако умеем да придадем това вдъхновение към екипа? А, към цялата компания?

Дали тогава разбирането, култивирането и осмислянето на емоциите не е ключово бизнес умение?

Колкото по-дълбок и истински е за нас, толкова по-голям емоционален заряд и устойчивост имаме. И, разбира се – можем да използваме заразността му, за да въздействаме.

Така ние израстваме;

Така допринасяме;

Така ние вдъхновяваме.

А, какво би станало ако вдъхновим и други области от живота ни?

Как да разпознаваме на практично ниво емоционални модели зад дадено поведение. Първо в себе си, а после и в другите - първата стъпка на осъзнаване, от която вече може...

08/06/2023

А не е ли тогава вярно обратното?

Висша форма на свобода осъзнаването, че това не може да стане без нашето съгласие под формата на реакция?

Е, вместо да реагираме, можем ли да изберем да отговорим съзнателно на провокацията? Нека да видим няколко примера:

Дълбинна увереност при трудностите…

Можем ли, вместо да бягаме от дискомфорта го използваме, съзнателно, отиваме при него, позволявайки му да ни мотивира, активира за смело и решително действие?

Страх от провал и отхвърл… това де – стреса…

… Какво ако можем да се сприятелим с него, изживявайки го предварително? Тогава има ли провал?

Ще тренираме всичко това. Преживелищно, директно и измеримо.

А каква е цената на неосъзнаването или подценяването на ролята на емоциите за бизнеса?

Цена? - В пропуснати възможности, в отлагане, време и енергия за справяне с конфликтни ситуации.

На глобално ниво това е 7,8 трилиона долара загуба от производителност, според доклада на Gallup за 2022 г, което се равнява на 11% от световния БВП.

Ще разгледаме по-подброно каква е загубата на "локално" ниво тук:

Как да разпознаваме на практично ниво емоционални модели зад дадено поведение. Първо в себе си, а после и в другите - първата стъпка на осъзнаване, от която вече може...

31/05/2023

Нека да разгледаме един интересен мета-анализ на Gallup за да разберем каква е цената:

За ангажираността на служителите на 112 312 бизнес единици който гласи, че екипите, постигнали резултат в горните 25% по отношение на ангажираността на служителите имат следните предимства, в сравнение с тези от долните 25%:

• 10% по-висока лоялност на клиентите;
• 23% по-високи нива на печалба;
• 18% по-висока производителност (продажби);
• 43% по-малък брой напускащи;
• 81% в нива на абсентизъм (отсъствие от работа)

Как да работим с ангажираността? Първо, ако имаме достатъчно време и възможност – на ниво превенция.

Да адаптираме бизнес процесите, така че да интегрираме стратегически предимствата на емоциите, или:

• На ниво подбор, така че да имаме осъзнатост за емоционалния профил;

• Обратна връзка, така че да покачим истинността й. Да е двустранен процес на професионално развитие, а не лицемерно захаросване или обвинения.

• Оценка на представянето: не да елиминираме емоционалния компонент от нея, а да го използваме.

• При делегирането – какво ако не е механично делегиране, ами приобщаване на другия като партньор в решаването на проблема? Какво ще бъде неговото отношение тогава, а въвлечеността му, а резултатите?

• А при управлението на проекти и разпределението на задачите в екипа? Дали емоционалното състояние на разпределителя няма да окаже влияние върху отношението на всеки един?

{event link}

Как да разпознаваме на практично ниво емоционални модели зад дадено поведение. Първо в себе си, а после и в другите - първата стъпка на осъзнаване, от която вече може...

23/05/2023

“Оказа се, че хората в работна среда сме повече чувстващи същества, които
мислят, отколкото мислещи, които чувстват…“

Нека да поясним:

С подобни заглавия излязоха редица водещи бизнес издания в началото на
рецесията още през 2007 година.

“2007 година? Та ние сме и 23’”.

Е да, ама нещата не са се променили много досега. Нека да погледнем работното състояние до момента:

- 86% от хората в Европа са неангажирани в работата си според
проучването на Gallup за състоянието на глобалната работна сила.

- Още повече, през 2022, 44% от работещите са изпитвали хроничен
интензивен стрес, най-високите нива, измервани до момента.

- В проучване на McKinsey, през 2022 са регистрирани най-бързо растящите
нива на симптоми на бърнаут и дистрес.

Ами ако го видим от по-високо ниво - прекарваме почти половината си съзнателен живот в бизнес среда, работейки. Да, половината!
Е, ако нашите емоции не са поне приемливи в това, което правим… е наистина гадна сделка, нали?

И как да се справим? Как да разпознаваме на практично ниво емоционални модели на поведение първо в себе си, а после и в другите?

И защо?

Защото каква стойност биха имали

всички наши натрупани знания и вещо развити умения;

С целия наш когнитивен капацитет…

Ако емоционалното ни състояние в дадения момент не ни позволява да имаме достъп до тях или да използваме напълно?

И дали именно емоциите не могат да бъдат ключово бизнес предимство?

Важността на резултатите трябва ли да е за сметка на удовлетворението?