15/06/2026
На 14 юни 2026 година почина моят баща – д-р Георги Горялов.
Голям човек с безкраен дух.
Отдаден дентален лекар, който повече от 50 години даваше най-доброто от себе си за своите пациенти.
Талантлив самоук тромпетист, който чрез музиката си докосваше сърцата на хората.
Любящ съпруг, баща, дядо и приятел.
Той ме научи на много неща, но има три урока, които изпъкват най-силно.
Първият е:
1. Винаги прави добро.
Той винаги избираше да прави добро за другите, независимо, както казваше, че не всеки провокира това с поведението си.
Никога не говореше срещу хората. Винаги говореше за хората с уважение.
Даваше повече, отколкото вземаше.
Вторият урок беше:
2. Не си поставяй граници и се учи от най-добрите.
Въпреки че никога не е учил музика професионално, той слушаше великите джаз музиканти като Луис Армстронг, Уинтън Марсалис, Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис и много други.
Учеше се от тях по слух, съчетаваше наученото с родопската музика, която обичаше и така създаваше собствен стил.
Любовта му към музиката го срещна с изключителни творци като Милчо Левиев, оркестър „Бели, зелени и червени“, тромпетиста Венци Благоев, Димитър Льолев, саксофон и много други музиканти с принос към българската музикална култура.
Но най-красивото беше, че той не свиреше за признание.
Свиреше, защото обичаше музиката.
Ходеше на Гребната база в Пловдив, водеше ни из Родопите и свиреше.
Свиреше в денталния си кабинет след работно време.
Свиреше вкъщи.
Просто свиреше.
За радост.
За живот.
За свободата да изразиш това, което носиш в сърцето си.
Третият урок беше:
3. Грижи се за тялото и здравето си.
Той тренираше постоянно.
Обичаше движението, фитнеса, йогата и дисциплината.
Грижеше се за себе си с уважение и постоянство.
Често разказваше с усмивка колко тонове желязо сборно е вдигнал по време на тренировка.
И може би именно затова си отиде така, както живя – спокойно, достойно и с усмивка.
Заспал в съня си, с блаженство, сякаш човек, който е изпълнил мисията си.
Той остави след себе си хиляди излекувани пациенти.
Остави семейство, което го обича.
Остави шест внука, които ще носят частица от него в себе си.
И остави музика.
Спомням си как преди години го попитах какво най-много иска да създаде през следващите десет години от живота си.
Отговорът беше прост:
„Музикален албум.“
Той осъществи тази мечта с подкрепата на моя брат.
Днес неговата музика звучи по целия свят – в Amazon Music, Apple Music и много други платформи.
На последния джаз концерт в Смолян тази година тромпетистът Венци Благоев сподели:
„Неговият албум Rhodope Trumpet е една от най-красивите музики, създавани някога в България.“
https://amazon.com/music/player/albums/B00NHG41OK?marketplaceId=ATVPDKIKX0DER&musicTerritory=US&ref=dm_sh_GmetknGCiQbNeqM1U5vKrPb6J
Това е част от наследството, което остави след себе си.
Татко често казваше:
„Не е въпросът кой си с дрехите. Въпросът е кой си без дрехите.“
С тези думи ни напомняше, че най-важното не са титлите, ролите или успехите.
Най-важно е кой си като човек.
Характерът.
Сърцето.
Начинът, по който се отнасяш към другите.
Това е наследството, което той оставя на мен, на брат ми, на нашите семейства, на Ирина, на децата и внуците ни, на всички нас.
С много благодарност за живота му.
С много уважение към всичко, което ни даде.
С много любов.
Защото хора като него не си отиват напълно.
Те продължават да живеят в музиката, която са създали, в доброто, което са направили, и в сърцата, които са докоснали.
Почивай в мир, татко.
Ще останеш завинаги в нашите сърца.
Тялото му ще бъде положено в родните му Родопи, в Смолян, квартал Устово – мястото, което винаги носеше в сърцето си и което за него беше най-красивото кътче на света.
Поклонението ще се състои на 16.06.2026 г. от 11:00 ч. в храм „Св. Богородица“, кв. Устово, гр. Смолян.
