01/02/2016
Пак на тема грешки
Все по-често се говори за грамотността. На учениците, на журналистите, на интернет потребителите, на всички. Понеже това ни е работата, решихме, че е редно да изразим мнение по въпроса. За да не Ви отегчаваме, само в няколко реда, ще изразим становище и ще го подкрепим с нещо любимо от детската класика.
Прекалената педантичност е също толкова дразнеща и деградивна, колкото и неграмотността. Правописните правила се учат в училище, както и дробите, уравненията, логаритмите и т.н. Колко от нас се сещат какво е логаритъм? По същия начин се случва и с езика. Когато не се практикува ежедневно, той се забравя. И не само чуждият език. Родният също. Това, обаче не прави един човек глупав, простоват или недостоен. Защото ителигентността е качество, което показва как се справяш с живота, а не колко знания имаш, каква ти е общата култура и правилно ли пишеш. Не всичко е черно или бяло. Когато погледнем някакъв факт под лупа, образът не става по-ясен от това, че се уголемява, но със сигурност се деформира.
„Не може да не уважаваш някой, който може да
напише вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш вторник — просто не е нужно.“
Алън Милн