08/06/2026
Една от честите теми, било то в мисийки или просто ситуации и обсъждания, е темата за маските, които носим.
Разбирате, онези роли, които сме поели в ежедневния си ритъм, с които даже сме се и идентифицирали и дори смятаме, ще "това съм Аз".
Но се оказва, в някакъв момент, на някаква възраст, че не си ти. Че това е роля, костюм, маска, която е добре пришита, скроена, изгладена, подравнена, в която светът ни приема и позволява да виреем в него.
В някакъв момент тя става затвор, тежи, стяга и ние не можем да се справим, защото "това съм Аз!" Как да избягаш от себе си?
И когато се окажеш в различен контекст, в различни (понякога критични) ситуации, с хора, които не познават тази маска, а са ок с това да си...просто да си...се оказва, че е пристрастяващо. Но и натоварващо, защото все по -малко издържаш вече в стария костюм.
И бягаш! И се връщаш!
И търсиш все повече хора, с които да можеш да споделиш откритието за новия (стар) Аз❤️