19/03/2018
За имотите и роднините
Нали знаете какво се случва, когато се заговори за наследство... винаги се оказва, че човекът, който разказва, е най-прецакан от всичките си роднини. Братя, сестри, братовчеди, шуреи, баджанаци (истински, имам предвид, не такива, „произведени” от някоя хубава кака в един бар за една вечер), сваковци/калековци/лелинчовци (зависи от кой край на България е разказвачът), та така до на баба Златка зълвиния девер, който не стига че бил пияница, ами и алчен се оказал, се споменават в този разказ, като ще ви спестя епитетите, предхождащи споменаването на съответния роднина. Разказвачът се заканва да се бори за „своето” и се започват едни безкрайни дела, в които всички роднини се държат като акули, току що приключили 90-дневната диета (някои по-малко агресивни - 12-дневната на Ваня Червенкова, а други просто се борят за „Оскар”, но драмата е пълна).
Има и друг сценарий – разказвачът пак е прецакан, но се задоволява с това, поне да му се признаят пророческите качества, когато е казал „... аз им казах, че така ще стане, ама те...” И пак тъга, и пак мъка. И събиране на последните стотинки от касичката на внучето (което между другото ги събира, за да финансира следването си по право), та да „напълнят джоба” на някой адвокат, който да им каже как е трябвало да се случат нещата, че следващия път, като ги прецакат роднините - като минимум да са сигурни, че правилно са ги прецакали.
С две думи (ама не мога с две, защото съм адвокат) се опитвам да помоля: Винаги, когато имате казус с имоти и роднини, помислете точно какво искате да направите, консултирайте се с адвокат и го направете, както трябва с негова помощ. При всички случаи ще ви излезе по-евтино, отколкото да се опитвате да „поправите” нещата после, защото пак ще платите на адвоката, ама и на баба Златка зълвиния девер вече може да е изпил всичко...
