Думи с Руми

02/09/2026

Любимата ми Габи Христова в едно прекрасно и съдържателно интервю по темата за продължителната употреба на биберон и какви могат да бъдат промените в лицево-челюстните структури след това.

- Госпожице Христова, какво представлява орофациална миофункционална терапия (ОМТ)?   - Орофациалната миофункционална терапия (ОМТ) е специализиран подход за оценк....

26/08/2026

Доли Партън страда от тежка ендометриоза и на 38 години губи възможността да има деца след много сериозна операция. Желанието ѝ да има деца, обаче преминава в това да иска да прави добро за децата, които някога ще станат едни от многото "нейни" деца посредством делата ѝ.

Има хора, които използват успеха си, за да създават още възможности за себе си. И има хора като Доли Партън, които използват успеха си, за да дадат на другите нещо, което може да промени целия им живот.

През 1995 г. Доли създава Imagination Library – инициатива, която изпраща безплатна книга всеки месец на деца от раждането до навършването на 5 години. Книгата пристига директно в дома на детето и е персонализирана с неговото име. Идеята започва в родния ѝ район в Тенеси, а днес програмата обхваща пет държави и изпраща над 3 милиона книги месечно.

И причината, поради която Доли започва всичко това, е много лична. Баща ѝ никога не се е научил да чете и пише. Тя го описва като изключително умен човек и вярва, че неграмотността му го е лишила от възможността да реализира част от мечтите си. Затова превръща любовта към книгите и грамотността на децата в своя мисия.

И тук идва любимата ми част. Книгите се подбират от специалисти по ранна детска грамотност и се разделят според възрастта и развитието на детето. За най-малките се търсят книги с ярки изображения, рими, ритъм, повтаряемост и малко текст – книги, които насърчават съвместното общуване и взаимодействие между детето и възрастния. С порастването историите стават по-сложни и започват да включват емоции, отношения, ценности, разнообразие, хумор, наука и подготовка за училище.

Тоест целта е много повече от това детето да притежава 60 книги. Целта е да изгради връзка с книгите – да има какво да му четат вкъщи, да чува език, да задава въпроси, да разказва, да научава нови думи, да развива въображението си, да прекарва време с родителя си около една книга и постепенно да изгради любов към четенето.

Дете, което започва от раждането, може да изгради собствена домашна библиотека от до 60 книги до петия си рожден ден.

И това е нещото, което като логопед ме кара да харесвам тази инициатива толкова много. Защото езиковото развитие започва много преди първото посещение при логопед. То започва в разговорите, в песничките, в играта, в споделеното внимание, в това някой да седне до детето и да му прочете книга.

Доли Партън създава възможности за езиково развитие, грамотност, въображение и учене чрез нещо толкова достъпно и красиво – детската книга.

И може би най-красивото е, че идеята ѝ е универсална – когато програмата е налична в дадена общност, всички деца под 5 години могат да участват, независимо от доходите на семейството. Книгата просто пристига на вратата на детето.

Защото достъпът до книги има значение. А любовта към четенето е един от най-хубавите подаръци, които можем да дадем на едно дете.

Доли, от един логопед – благодаря. ❤️

За това, че си избрала да оставиш след себе си милиони детски книги, домашни библиотеки и възможности за децата.

17/08/2026

Едно много важно интервю между Цвети Бонева и Мони Тозлукова за трудностите, надеждата и подкрепата, идваща от неочаквани места.

Понякога целият живот се събира в едно вдишване. В онзи миг, в който разбираш, че въздухът, утрото, усмивката на близък човек и възможността просто да направиш следв....

14/08/2026

Из серията "Исторически логопедични находки"

Вървиш си съвсем кротко из забележителностите и внезапно откриваш, че великият владетел на замъка Тракай - Витовт също вероятно е имал нужда от логопед. Още по-интересното, всички изображения на хора, изложени в замъка също бяха с трапчинка на брадичката. Порових доста, но не открих информация по темата, попитах и екскурзовода, но и той не можа да ми даде отговор дали има хипотези за наследственост. 👅

11/08/2026

Ще разкажа една история и ще се опитам да бъда кратка. Тази седмица бях за малко извън страната, посетих и родината на Муминтрол, когото много харесвам (този ушатко дойде с мен и ми беше изненадващ подарък от любим човек). Там се запознах с една дама - българка, която също беше дошла до Хелзинки с детето си. Заговорихме се кой с какво се занимава, аз казвам, че съм логопед. Тя ме поглежда и заявява:
- Ние също сме ходили на логопед за орална миофункционална терапия.

Тук вече аз съм напът да падна възнак, защото направлението, в което специализирам все още не е достатъчно добре познато в страната, но и представете си изумлението ми, да отидеш на хиляди километри, да се запознаеш с някого и той да знае що е то логопед и че не просто има различни логопедични направления, а съвсем правилно да назове личния ти профил.

Естествено любопитството ми надделява и решавам да попитам кого от колегите са посещавали детето и неговото семейство. И тук следва още по-голямата ми радост, защото майката казва:
- Ами ние ходихме при Логопед Бейчева и си правим упражненията всеки ден! Вашата професия е толкова важна!

Няма как да бъда по-щастлива, когато дори и на голямо разстояние става ясно, че работата ни е от огромна значимост, за да растат децата още по-здрави и родителите виждат резулатите от съвместните ни усилия! ♥️🥹

01/08/2026

https://www.facebook.com/share/p/17ELCumjdG/ - Една прекрасно написана и подробна публикация по темата за т.нар "юздички" (френулуми) и защо само плезенето на езика е само една трошица от информацията, която събираме като орални миофункционални терапевти.

A Class 4 tongue tie is NOT “worse” than a Class 2.

This is one of the biggest misconceptions I see online, even among healthcare professionals.

Parents are often told, “It’s only a Class 2,” or, “It’s a severe Class 4.” The “class” of a tongue tie is not a severity ranking.

A classification system simply describes where the frenulum attaches or what it looks like. It does not always tell you how much the tongue can move, how well a baby can breastfeed, or whether treatment is needed.

Let’s break it down.

Kotlow Classification

The Kotlow system is probably the one most parents encounter online. It classifies tongue ties based primarily on the free tongue length, meaning the distance from where the frenulum inserts to the tip of the tongue. The shorter the free tongue, the higher the class.

* Class I – Mild
* Class II – Moderate
* Class III – Severe
* Class IV – Complete

Although these labels use words like “mild” and “severe,” they refer only to anatomical appearance, not functional impairment. A baby with a Class IV tongue tie may breastfeed beautifully, while another with a Class II may struggle tremendously. The problem is that anatomy and function don’t always match.

Coryllos Classification

Another commonly used system is the Coryllos classification. Rather than measuring free tongue length, it categorizes tongue ties based on where the frenulum inserts under the tongue and whether the frenulum is more anterior or posterior. Again, this is simply a description of anatomy. It tells us where the tissue is located, not how restrictive it is.

Hazelbaker Assessment Tool (HATLFF)

The Hazelbaker Assessment Tool for Lingual Frenulum Function takes a different approach.
Instead of looking only at appearance, it evaluates both:

* Appearance of the frenulum
* Function of the tongue

The functional portion looks at things like tongue lift, lateralization, extension, cupping, spread, and peristaltic movement. This is much closer to what actually matters clinically because feeding depends on movement, not simply appearance.

Even so, the Hazelbaker tool has limitations. It was originally developed to assist in breastfeeding assessments, requires training for reliable scoring, and should never replace a comprehensive feeding evaluation.

Other Assessment Tools

Several newer tools attempt to improve assessment by incorporating function.

The Bristol Tongue Assessment Tool (BTAT), later refined into the TABBY pictorial tool, was designed to improve consistency among clinicians. Other assessment methods combine structured examination with direct observation of breastfeeding or bottle feeding.

Each tool has strengths and weaknesses. None should be used in isolation.

What Actually Determines Severity? This is the most important point. Severity is determined by restriction of movement, not by class.

When I evaluate an infant, I’m asking questions like:

* Can the tongue elevate to the palate?
* Can it extend beyond the lower gum?
* Can it lateralize from side to side?
* Can it cup around the breast or bottle ni**le?
* Does it create and maintain an effective seal?
* Can it generate suction without compensations?
* Does it move with smooth, coordinated peristaltic motion?
* What do the other oral structures look like?
*What does the rest of the body look like?

I’m also looking at what happens during feeding.

* Is milk transferring effectively?
* Is the parent experiencing ni**le pain or tissue damage?
* Is the baby swallowing efficiently?
* Is there excessive clicking or loss of suction?
* Is weight gain appropriate?
* Is feeding exhausting for the baby?

These findings tell us far more than a class number ever could. Appearance doesn’t equal function

I’ve seen babies with what would be called a Class IV tongue tie breastfeed beautifully because the tissue was remarkably elastic and allowed excellent mobility. I’ve also seen babies with a small anterior frenulum who had profound restriction because the tissue was thick, inelastic, and tethered the tongue from moving in multiple directions.

The frenulum itself varies enormously between individuals.

Things that influence restriction include:

* Tissue elasticity
* Thickness
* Length
* Depth of attachment
* Fascial involvement
* Surrounding muscle tension
* Oral motor coordination
* Overall infant biomechanics

This is why two babies with identical “classes” may have completely different feeding experiences.

We need to treat the whole baby and not just a class number. A tongue tie assessment should never end with someone saying, “It’s a Class 3.”

That’s simply describing anatomy.

A comprehensive evaluation looks at:

* Tongue mobility in every direction
* Infant oral motor function
* Breastfeeding or bottle-feeding mechanics
* Milk transfer
* Maternal symptoms
* Infant symptoms
* Overall feeding goals

Sometimes a highly restrictive frenulum causes no feeding problems and doesn’t require intervention. Other times, what appears to be a “minor” tie significantly limits tongue movement and contributes to pain, poor milk transfer, prolonged feeds, or inadequate weight gain.

The decision to perform a frenotomy should be based on functional impairment, not on the class of the frenulum alone.

The next time someone tells you your baby has “only a Class 2” or “a severe Class 4,” remember:

A classification describes anatomy. Restriction describes function.

And in feeding, function is what matters most.