05/11/2018
Изкуство, лишено от смисъл . . .
Разслоението в обществото ясно изпъква чрез поставяне на действието в артистичните среди. Лицемерието, безнравствеността, фалшивите ценности споменавани само на думи проличават чрез контраста между изисканите и лъскави съвременни музеи, богатите и пищни сбирки, модерните жилища, от една страна, и блуждаещите просяци мигранти, купищата отпадъци, от друга.
Изкуството, бидейки едно от проявленията на комуникацията и свързващо хората, напомнящо за значимостта на другите човешки същества, тук е сведено до редица от изложби-неизложби, купчина от чакълени пирамиди, които без всякакви усилия могат да бъдат възстановени по снимка. Основна грижа за експертите е да генерират донори, печалби, независимо дали е необходима провокация. Дори е желана. И независимо дали самата идея за фрапиращата реклама е в разрез с търсенето послание. Там, където конкуренти са не другите музей, а другите, е така.
Президентът на муждународното жури на най-авторитетният международен фестивал през 2017 година Педро Алмодовар е плакал, когато е видял филма и е откровен в признанието си негов адрес „Този филм е посветен на тоталната принуда към политическа коректност – това е кошмарно и също толкова ужасяващо, както и всяка друга диктатура. За щастие, при все сериозната тема, филмът демонстрира изключителното въображение на неговите автори. Това е творба, която ще пожелая да видя отново именно защото е толкова богата и предизвикателна, в нея се съдържат толкова много различни неща. Политическата коректност може да се превърне в истински ад – представен по толкова изключителен начин от майстор-режисьор в киноистория, тя е важно да бъде видяна!”
В своята реч Вим Вендерс призова събралите се в Берлин хора на киното: „...Европа има по-солидни и сериозни основи, които не са парите и непрестанното желание да се реализират приходи – ние притежаваме културни традиции и идеи за това какви сме ние като хора и като социални същества... Готови ли сме да се борим за нашите идеали? Нашето филмово семейство има огромно значение за хората и може да промени света – ние носим отговорност за това!...”
Филмът повдига и неудобния въпрос за имигрантите, за изолацията на цели пластове от обществото, за токсичната роля на социалните мрежи. Но най-вече е размисъл за упадъка на културата, разполагаща с великолепни пространства, с най-модерни приспособления, но въпреки това не постигаща най-важната си мисия - човечност и духовност. Символиката на квадрата е използвана майсторски-двусмислено - като стерилно „квадратно” мислене, но и като свещеното място у всеки, където можеш винаги да влезеш и да си истински. Без да е зловещо-критичен, филмът постига трудния баланс да постави неотложните морални и социални въпроси забавно, но и сериозно.
Награди и номинации: Златна палма и награда "Vulcain" от фестивала в Кан 2017 г.
6 награди от Европейски филмови награди 2017 г. (най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добра сценография, най-добра европейска комедия, най-добър европейски актьор - Клес Банг)
Награда Гоя 2018 г. (най-добър европейски филм)
Номинация за Златен глобус 2018 г.
Номинация за Оскар 2018 г. (за най-добър чуждоезичен филм)
"Квадратът" е за излизането от черупката на егото и поемането на лична отговорност.
Деликатност, северняшка студенина, значителна доза сарказъм, отблъскваща реалност. Това е поднесено в нетипичните за съвременната времева поносимост на консуматора на съдържание 2 часа и 31 минути. Нито един миг от филма обаче не стои празен и излишен или досадно продължителен. Действието се развива някак протяжно, но всичко се случва бързо. Наслоени истории, които биват вплетени по интригуващ начин така, че няма усещане за обща накъсаност и фрагментираност.
Кинематографията върви в синхрон със сюрреалистичните случки в историята. Операторът Фредрик Вензел разказва и без необходимост от думи. Чувството за безкрайност, цикличност, отдалеченост е предадено чрез редица от техники, създаващи усещане за нескончаемост, допълващи и акцентиращи върху бездната между богати и бедни; цивилизовани и нецивилизовани.
Майсторско хрумване е начинът, по който са поставени проблемите за неравноправието и липсата на грижа за другия в общество, възпитаващо на и гордо с постигнатите либерални ценности и идеали; загубеното доверие в другия; неспособността за изразяване и проявяване на искрени емоции в ерата на тържествуващия индивидуализъм. Изглежда сякаш изобличаването на културния елит (в Швеция) ще бъде във фокуса на историята, но сюжетът е далеч по-задълбочен и завъртян. Целта не е зрителят да се почувства добре и комфортно. Точно обратното. Самият Йостлунд заявява, че филмите му са социологически експерименти и харесва да поставя хората в ситуации, в които се провалят.
Претенциите за цивилизованост
Всичко може да се случи в един филм, ако има маймуна в него, казва Йостлунд . А какво ли става, като се прибавят две. Особено като едната е в човешки образ. Една от най-запомнящите се сцени и вероятно сцена, която ще бъде включена в бъдещите учебници, е бляскавата вечеря, опорочена от „дивото животно” (в ролята влиза Тери Нотари, а самата идея е и от части вдъхновена от GG Allin), което напада кротко стоящите изискани представители на елита. И те накрая се превръщат в зверовете. Идеята за свърхегоизма, личното спасение, страхът от това да пожертваш, за да спасиш друг ясно изкристализира тук. „Животното” е озаптено чрез съвкупното жестоко нападение от разярената публика.
Маймуната в апартамента на Ане е друга странна сцена, която предизвиква дебати що дири тая маймуна там. И отговорът е прост. Йостлунд е известен със симпатията си към приматите и казва, че хората живеят в конфликт да бъдат цивилизовани и да се изразяват и обичат да се оглеждат в маймуните, защото са близо до нас. А дали не са по-напред? Шимпанзето на Ане е кротко и опитомено. Не наранява никого.
Проблемът за толерантността е в основата на редица от сцените. „Квадратът” рамкира цялото действие и героите непрекъснато биват изправяни в ситуации, тестващи неговите ценности. Какво всъщност е толерантността? Как се измерва. Къде са границите ѝ. В стремежа си да изобличат и търсят възмездие проявяват ли толерантност с осъдителните си въпроси журналистите?
Човекът сред хората
Комуникацията като форма на ситуиране в обществото, като доказателство, че човекът не е сам, а е част от социум във филма показва, че човекът всъщност гради стени, зад които не чува друго освен собствените си мисли и думи. Говори, но не разбира. Не се доверява. Съмнява се. Диалогът е препречен от странични шумове, като клатещи се столове или любопитни слушатели. Близостта е невъзможна.
Кристиан живее сам, истинска интимност в живота му няма. Едва след час и половина от нищото се появяват неговите деца, които са и единственият признак, че все пак усещането за близост не му е чуждо. Дори задявката му с журналистката Ане (Елизабет Мос) пренася на екрана хладнина и емоционална отчужденост. Тя е негово завоевание и той е нагло горд с това.
Дали липсата на хуманност е свързана с липсата на женско и майчинско присъствие? Ревящото бебе в офиса бива пренебрегнато и оставено да лежи в пътна чанта на земята точно в момента, в който говорят за безпомощното дете просяче герой на клипа. Светът такъв ли е, защото е воден от алфамъжкари?
Кристиан сам става просяк на няколко пъти – когато губи телефона си, той моли за помощ, но не получава такава. Губи децата си в мола и никой не се съгласява да му помогне. Освен един просяк, на когото преди секунда е отказал да даде милостиня.
Доколко обаче „Квадратът” е във всяка точка по света е повод за интересна дискусия. Затова и филмът вероятно получава смесени оценки от критиците. В Щатите публиката смята видяното за комедия. В Източна Европа пък се говори, че това са последиците от проява на много толерантност. В Швеция обаче го приемат другояче. Може би защото там хората вярват в институциите. Що се касае до политическото измерение на филма, трябва да се отбележи, че по думите на режисьора посланието е точно обратното – необходимостта и значимостта на алтруизма да сложат край на обсесията с политическото и религиозното.
Поставяйки в центъра общността и отговорността, филмът е ценен със социалното си послание. Деликатно изобличаващ неприятните последствия от илюзията за самодостатъчност и недоверие; омразата спрямо другия. Приканващ кротко да се обърне внимание на същността от споделяне, емпатия, съпреживяване и намиране на човешкото. Изопачаващ с финес безграничния егоизъм и страх, фалшивата опитоменост и заблудата за приемане на това, що не е нормално. Приканващ изискано да се забрави за грозотата от нетърпението към заклеймените като нецивилизовани.
„Квадратът“ на Рубен Йостлунд добронамерено се шегува с европейските ценностни, с градския живот, с обществените порядки и нрави, с рекламата и изкуството, което днес е повече претенция, отколкото оригиналност и неповторимост. И може би е време да си признаем, че зад толерантността стои зле гримиран и прикрит фанатизъм към по-бедния, към различния, към онзи, който не принадлежи от личната каста, защото всеки се е затворил в своята кула на самодостатъчност и егоцентризъм.
Like on Facebook: https://www.facebook.com/TheSquare/ Winner Palme d'Or at Cannes Film Festival 2017 Starring: Claes Bang, Elisabeth Moss, Dominic West & Ter...
