25/05/2026
🥰 Следпразнично 🌺
Имаме ли очи да видим какво се събужда?
📜Вчера беше 24 май - денят на буквите, словото, просветата и онова особено българско сияние, което понякога забравяме, че носим. За мен това е любим празник, в който празнувам и нашата същност, духовност, корени, самобитност, онази вътрешна нишка, която ни свързва през словото, таланта, паметта и вярата.
✨А напоследък сякаш отвсякъде идват малки и големи знаци, че това сияние не е изгаснало и дори напротив - то намира нови лица, нови сцени, нови гласове.
🇧🇬 Млади българи блестят по света - в музиката, шаха, науката, математиката, спорта, изкуството, технологиите. Едни вдигат купи, други решават задачи, трети пеят така, че настръхваш, четвърти тихо и упорито доказват, че талантът не е шумен фойерверк, а жива светлина, която иска любов, грижа, посока и доверие.
И всеки такъв успех сякаш ни побутва леко по рамото и ни казва:
„Хей, не сме забравен народ. Просто понякога забравяме да вярваме в себе си.“
Ние, българите, сме интересен народ - имаме ум, имаме хъс, имаме сърце, имаме изобретателност, имаме онова „я да видим сега как ще стане“, което в правилната среда може да роди чудеса. Понякога обаче сме толкова свикнали да гледаме какво не ни достига, че пропускаме да видим какво вече притежаваме и то в изобилие.
Може би точно от тук можем да отворим и по-широк разговор.
Знаем или поне се досещаме, че успехът не започва в деня на медала, дипломата, сцената или аплодисментите. Успехът започва много по-рано, когато някой възрастен е видял искрата в едно дете и не я е угасил с „това не е практично“, „от това пари не се изкарват“, „първо си оправи слабия предмет“.
Много често, от грижа и най-добри намерения, насочваме децата основно към това, което не им се получава. Даваме уроци по трудния предмет, натискаме там, където има съпротива, мерим напредъка през липсите, вместо да погледнем през силата. Обичайно се оправдаваме със системата, ами тя "системата" не я ли правим всички ние хората? :) Не е въпрос. :)
💥 Най-често истинската посока е скрита точно в обратното - в онова, което детето прави с лекота, с любопитство, с блясък в очите, с онази вътрешна жажда „искам още“.
Разбира се, важно е да изграждаме обща култура, дисциплина и устойчивост, широта на разбиранията за света и опит. Но нека не забравяме, че човек не разцъфтява най-дълбоко там, където само го поправят, а там, където го виждат истински такъв, какъвто е.
Когато едно дете бъде подкрепено в своята силна страна, то не просто става „по-добро“ в нещо. То започва да изгражда доверие в себе си. Започва да усеща, че има място в света, че е ценно точно такова, каквото е и че не е нужно да бъде еднакво добро във всичко, за да бъде ценно.
И това важи не само за децата.
Важи и за нас, възрастните.
Колко от нас все още се опитваме да станем „по-приемливи“, вместо по-истински?
Колко от нас влагаме огромна енергия да изглаждаме слабости, а оставяме дарбите си да чакат на опашката, като възпитани гости с букет в ръка?
😍 Може би след 24 май е хубаво да си припомним, че просветата не е само знание в учебник. Тя е и светлината, с която виждаме човека отсреща. Детето. Ученика. Колегата. Партньора. Себе си.
Да видиш нечия дарба е акт на будителство.
Да я назовеш - също.
Да я подкрепиш - още повече.
Затова днес ми се иска да отворя един по-различен разговор – такъв, в който да осветим дарбите около себе си.
Нека направим тази публикация малък следпразничен празник на таланта, усилието и живата българска надежда.
Сподели в коментар:
💫С какъв успех се гордееш - твой, на детето ти, на близък човек, на ученик, приятел, колега?
💫Коя малка или голяма победа заслужава да бъде видяна?
💫Коя дарба около теб те кара да си кажеш: „Ето, има светлина“?
Не е нужно да е олимпийски медал.
Понякога победа е първото смело излизане на сцена. Първата написана страница. Първото „справих се“. Първият изпит след много страх. Първият избор по сърце. Първото „искам да опитам“.
👫Позволи си да споделиш. Нека се зарадваме заедно.
✨Защото когато една светлина бъде видяна, тя започва да свети по-ярко. Светлината е единственото нещо, което се увеличава, а не намалява, когато я споделяме.
А когато много светлини се съберат - България няма да изглежда толкова уморена, тъжна, гневна. Може би ще изглежда будна. 🇧🇬✨
Позволи си да използваш словото за добрите вести – сподели в коментар една победа, една дарба или един млад човек, с когото се гордееш. Нека преместим погледа си от липсите и си позволим да броим светлините.
🪽Често точно една добра дума може да стане крило.
🌺A сега те поздравявам с това топло изпълнение на вдъхновяващия екип от Учители-Будители на ЧСУ „Рьорих“, гр. София и Karagiozova -> в първия коментар :)
(Така ме научиха вещите хора във ФБ нещата ;)
