21/07/2026
~ Окей. Но като си на някое готино място и там все пак е пълно с боклуци, имаш два избора. Единият е, накрая, като си тръгваш, да събереш поне част от тях заедно с твоите. Другият е да си кажеш, че не е твоя работа да си бавачка или чистачка след някой селянин и да заебеш отпадъка, който не си хвърлил ти. И не е като да няма логика да го направиш. Но ако всеки разсъждава така, никога нищо няма да се промени извън пределите на собствения му малък свят. Извън жилището ни, извън социалния ни кръг. Е да де, но това не е начинът, по който работи обществото. Защото колкото и да са красиви нещата в рамките на апартамента ти, работата ти и така нататък, ходиш по същите улици, по които ходят и всички останали, а общите части изискват общо усилие. И това усилие е основно на ниво манталитет. Така че, вместо да гледаме нещата на ниво кой какво е направил и кой какво заслужава (което, макар да изглежда справедливо, не е никак практично), може би трябва да променим призмата си и да я настроим така щото да възприемем мироглед, който е насочен по-скоро към намиране на решения, а не към търсене на виновни. В противен случай и ние изпадаме в позицията да го играем жертви и чакаме държавата да даде и да направи нещо, а както знаеш, всичко си зависи от самите нас. ~ из романа "Асфалт", Стоян Кънчев
Книгата ви очаква тук:
https://www.biblioteka-bulgaria.bg/product/stoyan-kanchev-asfalt/
Stoyan Kanchev
